Еврото в България: Какво да очакваме от икономическата трансформация?

Страната ни се намира пред една от най-значимите икономически промени в своята нова история – приемането на еврото като официална валута. При планираното присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г., България ще премине през трансформация, която ще засегне всеки аспект на икономиката ни. Последиците от тази историческа стъпка ще бъдат многоаспектни, засягайки както бизнеса и финансовите институции, така и ежедневието на обикновените граждани.

Икономическа стабилност и интеграция

Едно от основните предимства на присъединяването към еврозоната е повишаването на икономическата стабилност и по-дълбоката интеграция с европейските пазари. Според анализа на Съвета за икономически анализи (СИА), въпреки че въвеждането на еврото няма да представлява драматична промяна поради съществуващия валутен борд, то ще предложи значителни допълнителни предимства.

Членството в еврозоната ще донесе на България няколко конкретни ползи, като например по-лесно управление на ликвидността на публичните финанси и намалени транзакционни разходи при търговията. Освен това, страната ще стане част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор.

Премахване на валутния риск и транзакционни разходи

Непосредственият и най-осезаем ефект ще бъде премахването на валутния риск при търговията със страните от еврозоната. Това значително ще улесни международните бизнес операции и ще направи българските компании по-конкурентоспособни.

Опитът на Хърватия, която се присъедини към еврозоната на 1 януари 2023 г., показва, че само за една година страната е спестила приблизително 160 млн. евро от транзакционни разходи. Финансовият министър Марко Приморац подчерта, че кредитният рейтинг на Хърватия е повишен и значително са намалени рисковете, свързани с валутните колебания.

Инвестиции и по-ниски лихвени проценти

Стабилността, която носи общата европейска валута, обикновено привлича повече чуждестранни инвеститори, което стимулира икономическия растеж. Историческият опит на страните от еврозоната показва, че този преход често води до понижаване на лихвените проценти, което от своя страна насърчава инвестициите и потреблението.

Според експерти като Любомир Дацов, България е готова за приемането на еврото както институционално, така и технически. Законодателството е хармонизирано чрез Закона за еврото, а банковата система е подготвена за въвеждането на новата валута.

Инфлационни опасения – реалност или мит?

Най-разпространеният страх, свързан с въвеждането на еврото, е рискът от повишаване на цените. Изследване на агенция Алфа Рисърч показва, че 69% от анкетираните се притесняват от ръст в цените.

Въпреки това, опитът на други държави показва, че ефектът върху инфлацията обикновено е минимален. Според Европейската комисия, въвеждането на еврото е повишило цените само с между 0,04% и 0,21%. В Хърватия влиянието е било между 0,2% и 0,4%.

В Литва, която прие еврото през 2015 г., годишната инфлация през същата година е била отрицателна (-0,7%). Това показва, че самото въвеждане на еврото не води задължително до значително повишаване на цените, ако процесът се управлява правилно.

Загуба на паричен суверенитет

Критиците на присъединяването към еврозоната изразяват опасения относно загубата на паричен суверенитет и контрол върху монетарната политика. Международни икономисти предупреждават, че това би могло да ограничи способността на страната да реагира на специфични икономически предизвикателства.

Например, проф. Торстен Полайт от Институт "Лудвиг фон Мизес" описва еврото като нестабилна система, която може да доведе до инфлация и финансови кризи. Според него, запазването на българския лев чрез валутния борд представлява по-разумен подход предвид рисковете в еврозоната.

Обществените нагласи

Обществените нагласи към еврото в България са разделени. Според проучване на агенция "Мяра" от 2025 г., 57,1% от българите са против, докато 39% го подкрепят.

Интересно е, че докато населението е скептично, бизнесът има много по-положително отношение. Според Алфа Рисърч, две трети от бизнеса (47% напълно и 18% по-скоро) одобряват присъединяването към еврозоната. 59% очакват позитивен ефект върху икономиката, а 61% – върху своята фирма.

Опитът на Хърватия – една година по-късно

Хърватия предлага ценна перспектива като последната страна, присъединила се към еврозоната. Една година по-късно, инфлацията е намаляла наполовина, а икономиката и доходите растат с едни от най-високите темпове в ЕС.

Якша Пулджиз от хърватския Институт за развитие подчертава, че най-положителните ефекти се изразяват в улеснение за бизнеса, особено при търговия с държави от еврозоната.

Заключение

Въвеждането на еврото в България е сложен процес с множество последици. Докато ползите включват по-голяма икономическа стабилност, премахване на валутния риск и повече инвестиции, съществуват опасения за инфлация и загуба на паричен суверенитет.

Опитът на други страни, особено Хърватия, показва, че при добро управление, негативите могат да се минимизират. За успешен преход ще са нужни политическа стабилност и ясни мерки за адаптация.

Независимо от различните мнения, присъединяването към еврозоната ще бъде историческа стъпка за България с дългосрочно влияние върху нейното икономическо развитие.